Младият доктор Дмитрий Йонович (Йонич) пристига в провинциално градче на благородна мисия: да лекува селяни безплатно. Единственото му забавление са посещенията вечер у семейство Туркини.
След половина час Али чауш си спомни мисията си и остави Ковачева, па влезе в хана, за да продължи диренето си и да изгледа гостите.
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения! Затвори
АГЕНТСКА МРЕЖА Станете част от нашата агентска мрежа и се възползвайте от предимствата й.
Чехов хуманизира кучето и мислите му, като му дава чувства и усет за лоялност, които биха засрамили всеки човек. То е привързано към стария си стопанин и дори сега, когато е открило по-любящ дом, тъжи за него и с любов си спомня за мъченията, които му причинява синът му.
Ще преминете през живописната местност Ву – едно от трите известни ждрела на реката. Следва екскурзия с лодка по брега на река Шенонг
Първо аз бях отгоре, вкарвам ѝ го бавно, внимавам да не я боли или нещо друго, тя само ме подкани:
На Андрешко му става мъчно за своя съсед и нарочно вкарва каруцата ??????? ?? ???? си в блато. Оставя гражданина в калта и се връща в селото, за да предупреди съселяните си. Съдия-изпълнителят остава сам и отчаяно вика за помощ.
Главният герой, държавен служител, мечтае да живее извън града и да си купи имение, където да има френско грозде. Той се скъпи за всичко и спестява всяка копейка.
Образът на смъртта и как се променя героичното - в есетата на Ефрем Каранфилов
А за клането на пилета, ами там даже и децата го правят, така се научават откъде идва храната, да уважават природата и т.н., там от малки се сблъскват с действителността. В България по по-отдалечените места и ние сме така. Ако вдигна ръце и чакам някой да дойде и да свърши това или онова, до никъде няма да я докарам. На село работата е много и няма кой друг да ти я свърши, като си се хванал на хорото, го играеш или се отказваш още в началото.
Докато студентът в Духовната академия се прибира у дома, студът го застига изведнъж и започва да духа силен вятър. Той е в мрачно настроение и си представя как ли е духал същият този пронизващ вятър по времето на Рюрик и Петър Велики. Това са хиляда години, през които нищо не се е променило и все още изобилзват същите бедност, тлен и невежество.
Историята е свързана с "Човекът в калъф" чрез разказвача и общата тема за силната егоцентричност – тя е важен дискурс за природата на човешкото щастие.
Този разказ от Елин Пелин е част от сборника му “Под манастирската лоза”. Главните герои в книгата са църковните служители.